Есента е тук и с нея си отиват ефирните като пеперуди цветя. Тя си има своите багри и хризантеми, но и своите въпроси. Един въпрос ме мъчи от известно време: "Какво прави морето?" Обхванала ме е носталгията по самотният бряг и морският фар, и закъснялата да се прибере лодка. Да, картичката ми е за морето и за момчето, което я вдъхнови. Няма да ви го покажа. :) Само ще кажа, че той не е толкова самотен както вълната, която се разбива в брега, защото има чистото и искрено приятелство на човек, който е до него! Ако ви изглежда рециклирана - да, такава. Може би заради мислите ми, които са премисляни толкова много пъти и отново ме връщат там на брега. Понеже е вдъхновена и е за мъж, картичката отива при Картичкофуриите и в Забавлятелството , и дано пристигне при вдъхновителя си.