Ден ПЕТНАДЕСЕТИ.

Когато започнах това предизвикателство, имах за цел да разбера какво всъщност се случва през седмицата с моето хоби. Както и предполагах това е времето, в което крада свободно време, за да подготвя детайли за проектите, които завършвам през почивните дни, когато всъщност са по-голямата част от публикациите ми в блога. И в неделя вечер изчиствам от масата си листчета със записки и чертежи.
От друга страна виждам проекти, които са за "веднага" и разбира се, това са нещата, които не успявам да снимам, защото на сутринта вече са при поръчителите си. След това се налага да се моля за снимки.
Има й трета страна - проектите, които са в дългосрочен план и стоят завършени, и си чакат датата, защото не мога да ги показвам до тогава. Обикновено снимките на тези неща остават непоказани, защото са премесени в архивите.
Като цяло:
Най-доброто вдъхновение е крайният срок!
Равносметката ми е, че тъй като това е моето хоби и обикновено се отчитам пред себе си и пренареждам дните, в които да завърша нещата си. Не всеки ден мога да показвам снимки, защото по принцип изработвам лични подаръци и те не трябва да бъдат показвани до определена дата.
И в крайна сметка стигам до началната нота на тази публикация - СЪНУВАХ една приятелка, която чете публикация в блога ми, в която обяснявам, че не мога да покажа снимка на проект, а тя ми казва: "Стига си мрънкала! Като не можеш да покажеш нещо, просто не дей писа днес!".
Аз отивам да работя върху пликовете, за които ВИ споменах вчера, а на Вас оставям да решите дали ще четете публикации без снимки до края на месеца, защото аз все пак ще завърша това, което съм започнала!
Много вдъхновение и хубави емоции ВИ пожелавам!

Коментари

Популярни публикации от този блог

картоненият куфар

последно за годината